Йордан Цонев пред Гласове: Кръгът Капитал разби автентичната десница, създаде и ПП, за да консумира власт
Автор: Калина Андролова за " Гласове " Следвайте " Гласове " в
Преяждането с власт е митологема за Движение за права и свободи. Абсолютна митологема по доста аргументи. Една от тях е етническото чувство. Всяка партия има собствен партиен хайлайф, собствен икономически хайлайф, някакви кръгове, по този начин е и в Съединени американски щати, и в Европа, на всички места. Само в България чувството е, че към Движение за права и свободи има някакви кръгове. Всяка партия има свои поддръжници и някои от тях са предприемачи. Помните по какъв начин бяха интерпретирани думите на Доган за обръчите от компании. А Доган го сподели в този подтекст, че към всяка партия гравитират избрани бизнеси. Даже в случай че щете като основаване на бизнес среда, на идеология, на всичко това от бизнес практиките, което не е непозволено. Това сподели за " Гласове " заместник-председателят на Движение за права и свободи Йордан Цонев.
Той напомни, че ГЕРБ печели всички избори от 2009 година насам като се изключи предпоследните и на изборите преди предпоследните (когато бяха Има Такъв Народ, и ПП). Тогава за какъв остракизъм приказваме, от страна на кого? От страна на същите тези decision makers, които аз ги назовавам „ говорещите глави “. Аз бях политик, когато въпросната формация стартира да се заражда. Групировката към идеолога Иван Кръстев и логистика Иво Прокопиев, които станаха домакини на доста NGO-та, на една огромна банка фрагменти, която се формираше тук, или идваше от чужбина. Тази формация употребява евроатлантическата концепция и евроатлантическите ни сътрудници, с цел да укрепне и да сътвори цялата тази империя – мрежа от бизнеси, NGO-та и медии. Те безусловно приватизираха евроатлантическата концепция за лични цели.
- Посланията, които почетният водач на Движение за права и свободи Ахмед Доган отправяше към нацията, изчезнаха. Защо този интелигентен човек не желае да приказва към този момент?
- Да се пробвам да разясня Ахмед Доган е огромно предизвикателство. Не желая да го върша по доста аргументи. Той е политик, мъдрец, въобще човек, който можем да назовем визионер. Житейският му път потвърждава това, че е визионер. Така че не мога да разясня неговите претекстове. Но все пък, ще кажа следното. Тези послания и на мен ми липсват, такива, каквито бяха преди. Доган като политик прозря доста неща, които не съм уверен, че обществото разбра. Спомнете си 1990-1991 година, когато още съществуваше Варшавския контракт. Тогава Доган от трибуната на Народното събрание сподели, че европейският път на България минава през Босфора. Босфорът като метафора на НАТО, че Турция би трябвало да даде единодушието си и че България без да влезе в НАТО, няма по какъв начин да влезе в Европейски Съюз. Спомнете си реакцията на обществото тогава – никой не го разбра. Оказа се, че Доган е бил с 10-15 години напред. Друг образец е изявлението му отпреди 6-7 години, че светът е еднополюсен. Но че скоро Китай и Русия ще се заявят за многополюсен свят, и „ даже в случай че би трябвало със мощ “. Това бяха точните му думи, които отново бяха интерпретирани погрешно, в полосата русофилия и прочие А тук става въпрос за една геополитическа прогноза, която сега се осъществя на терен. При това много жестоко и трагично. Доган не беше добре свестен от обществото. Той е тип политик, който рядко се среща. И в случай че страната може да го употребява, това е добре. Ако не може да го употребява, общо взето губи.
- Изглежда отчаян от нещо или афектиран. Помня по какъв начин Костов се сърдеше на цялата нация, че не го схваща и спря да поддържа връзка.
- Разликата сред Костов и Доган е толкоз огромна, че сравнението е несвоевременно. Не мога да разясня в тази повърхност. По-скоро желая да кажа, че Доган в действителност е събитие. Не знам дали си даваме сметка, какво значи да убедиш един цялостен етнос, който е грубо засегнат, да се откаже от концепцията и прочувствената потребност от реваншизъм. Само това, в случай че бяхме оценили като нация, като българи, мисля, че България щеше да наподобява в този момент по различен метод.
- Една от опорките на Политическа партия е, че Движение за права и свободи се командва от сараите на Доган.
- Може би това е една от аргументите да няма послания. Приказките, че командва всичко. Доган в действителност се е отдръпнал от политиката и държи това да е ясно на всички.
- Би било ненормално създателят на Движение за права и свободи да няма връзка с партията. Да си престиж е почтително, то е преимущество, не грях.
- Да, той има връзка с партията, доста мощна, доста същинска. Но не я ръководи. Всяко обръщение би се интерпретирало по този начин, че той стои там и дърпа конците. Доган не желае това да се случва. Не желая да разисквам повече Доган, имам почит от него, аз съм се учил от него на политика. И знам, че да обсъждаш някой, който сега не е в дейната политика, дори значително е невъзпитано. Ако е политик, чиято политическа активност можем да обсъждаме, да. Но да обсъждаме Доган, не желая. Визионер, който от ранна възраст схваща и предусеща процесите в дълбочина. Етническият мир, който имаме, се дължи на него.
- Да, Движение за права и свободи резервира етническия мир по време на прехода, в интервал на разпад на държавността, на политически безпорядък. Свидетели сме на кланетата в някогашна Югославия. Няма интелигентен човек в страната, който да не схваща това, и нацията е признателна! Но. Тази роля беше добре осребрена, тя обезпечи на Движение за права и свободи непрестанно присъединяване във властта, обществено или прикрито. В един миг партията преяде с власт и беше политически сатанизирана.
- Преяждането с власт е митологема за Движение за права и свободи. Абсолютна митологема по доста аргументи. Една от тях е етническото чувство. Всяка партия има собствен партиен хайлайф, собствен икономически хайлайф, някакви кръгове, по този начин е и в Съединени американски щати, и в Европа, на всички места. Само в България чувството е, че към Движение за права и свободи има някакви кръгове. Всяка партия има свои поддръжници и някои от тях са предприемачи. Помните по какъв начин бяха интерпретирани думите на Доган за обръчите от компании. А Доган го сподели в този подтекст, че към всяка партия гравитират избрани бизнеси. Даже в случай че щете като основаване на бизнес среда, на идеология, на всичко това от бизнес практиките, което не е непозволено. Появиха се предприемачи от турски етнически генезис, само че български жители, разви се интелигенция от турски генезис, доста младежи отидоха да учат в чужбина, върнаха се и заеха съответни места било в частния бизнес, в държавната или общинската администрации. Всичко това не мога да го квалифицирам като осребряване. Но го квалифицирам като реализиция, която се случва във всяка една демократична страна. Успехът на Движение за права и свободи се дефинира като „ преяждане “. Понеже предприемачите към Българска социалистическа партия, ГЕРБ и другите партии носят имена като Иван Иванов, Димитър Димитров, а не Мустафа, Емин и прочие Набива ни се в съзнанието, че Движение за права и свободи е нещо по-различно, по-особено и прочие Това не работи в интерес на единството на нацията.
- Искате да кажете, че негативизмът, който отвреме в точния момент се стоварва върху Движение за права и свободи, е на етническа основа, по този начин ли?
- Със сигурност. Вие казвате, че всички са признателни на Движение за права и свободи за етническия мир. Колко признателни са съгласно Вас? Колко хора го осъзнават? Нашият политически хайлайф осъзнава ли го? А кръгът „ Капитал “ осъзнава ли го? А тези 2-3 хиляди души, които стачкуваха на площада, осъзнават ли го? Ако ги попитате дали етническият мир в България е непокътнат с помощта на Доган и Движение за права и свободи, какво още Ви отговорят? От 2000 души 1999 ще Ви кажат да не им говорите нелепости. Част от тези хора образуват публичното мнение, задават метода, по който нацията мисли, обикалят малките екрани. И тези хора към този момент повече от 20 години повтарят, че Движение за права и свободи е една неприятна етническа партия, че е преяла с власт, че е осребрила ролята си на балансьор. А те какви са? Всички те са артикул на същото това развиване на България. Не на друго. Така че не мисля, че всички са осъзнали ролята на Движение за права и свободи за етническия мир, нито че я схващат. Уви.
- Не е единствено по отношение на Движение за права и свободи. Нещо сходно виждаме и с ГЕРБ през последните години. Подложени са на остракизъм в Народното събрание, упрекват ги в корупция, в корист с власт и прочие
- Хайде да уточним нещата. ГЕРБ печели всички избори от 2009 година насам като се изключи предпоследните и на изборите преди предпоследните (когато бяха Има Такъв Народ, и ПП). Тогава за какъв остракизъм приказваме, от страна на кого? От страна на същите тези decision makers, които аз ги назовавам „ говорещите глави “. Аз бях политик, когато въпросната формация стартира да се заражда. Групировката към идеолога Иван Кръстев и логистика Иво Прокопиев, които станаха домакини на доста NGO-та, на една огромна банка фрагменти, която се формираше тук, или идваше от чужбина. Тази формация употребява евроатлантическата концепция и евроатлантическите ни сътрудници, с цел да укрепне и да сътвори цялата тази империя – мрежа от бизнеси, NGO-та и медии. Те безусловно приватизираха евроатлантическата концепция за лични цели. Те се представяха и се показват пред нашите сътрудници за единствените и извънредните бранители на тази идеология, на тази геополитическа ориентировка. И ние, останалите партии, им го позволихме. Това е огромният ни грях. Геполитическата ориентировка на България я направи Съюз на демократичните сили, не Прокопиев, не Иван Кръстев. Направия я Съюз на демократичните сили на Иван Костов. И Движение за права и свободи. И Георги Първанов малко по-късно. И по-късно царя. Изобщо тези хора нямат никакво присъединяване във взимането на решенията, свързани с геополитическата ориентировка на страната ни. Но те сполучливо приватизираха тази концепция. Благодарение на това, че всички останали спахме и ги подценявахме. И в този момент разполагат с голяма кадрова банка, разполагат с голяма медийна мощност, разполагат с голяма бизнес база, целият IT бранш гравитира към тях и изхожда от тях. А това е най-съвременната част от бизнес елита на нацията. Да, направиха го. Не без помощта на нашите еевроатлантически сътрудници, само че благодарение на другите партии, които спахме през това време.
- Всъщност във всеки кабинет на Борисов има и позиции за хора от техния кръг. Христо Иванов не е единственият образец. Затова се удивлявам на тази нервност по отношение на ГЕРБ в този момент.
- Защо Борисов признава, че в първия му кабинет имало 4-5 министри, посочени от Прокопиев, и никой не го пита „ а Прокопиев като какъв ви ги уточни “? Самият Прокопиев от кумова срама споделя, „ ааа, говорили сме, само че аз тогава бяха ръководител на КРИБ “. Другите ръководители на КРИБ и на другите работодателски организации да не би да показват министри? Няма такова нещо. Тук би трябвало да си даваме сметка, че точно тези хора преяждат с власт. Тази формация. Защото тях никой не ги е избирал, те на избори не вървят. И техните политически проксита непрекъснато търпят неуспех. Значи тези хора пред очите ми разцепиха Съюз на демократичните сили, разрушиха го. Аз, Йордан Цонев, потвърждавам, че тези хора разрушиха достоверната десница. След като Иван Костов сътвори ДСБ, то също беше овладяно от тях. След това сътвориха " Синята коалиция ", " Реформаторския блок ", „ ДА България “, обединението " Демократична България " и най-после се стигна до Политическа партия ( " Продължаваме промяната " ). Кръгът „ Капитал “ непрестанно прави някакви свои проксита. През които употребява власт и преяжда с власт. Но непрестанно се приказва, че Движение за права и свободи преяжда с власт. Именно това са хората, които рисуват този облик на Движение за права и свободи. И огромната виновност на Движение за права и свободи е, че ние дълги години мълчахме. Те рисуват, ние мълчим. От две години към този момент не мълчим и последователно нещата стартират да се проясняват. Мъглата се подвига. Ето това е задкулисието. Много от тези хора освен че нямат право да завладяват евроатлантическата концепция, само че нямат право и да я съставляват. Защо? Защото доста от тях са обвързани с съветския бизнес и с китайския бизнес.
- Прикриването с евроатлантическа опаковка им разрешава да вършат всевъзможни бели. Имам чувството, че всеки, който добре се камуфлира като евроатлантик, може да направи какво ли не с страната. Видяхме това последно с Политическа партия. Очевадна нелепост, изпрана през наблягане на геополитическата ни посока.
- Точно по този начин. Включително осребряване за себе си и за кръговете към тях. Включително те стоят и в дъното на рецесиите, които България изживява сега. Това разделяне на партиите и стоене в окопите е тяхна заслуга. Един образец да дам. Движение за права и свободи даде в предишния парламент предложение за цялостна промяна на правосъдната власт. Такава каквато я желае Европейска комисия, каквито са рекомендациите на Венецианската комисия, каквато чакат евроатлантическите ни сътрудници – с следствие на основния прокурор, с ограничение на функционалностите му, с двата висши правосъдни съвета, всичко. А Движение за права и свободи допълваше тогава Политическа партия, Демократична България и цялата управническа коалиция до конституционно болшинство. Но те една дума не споделиха за този план. Пъхнаха го в чекмеджето и край. „ Говорещите глави “, дето ги пращат по малките екрани да пръскат дезинформация и неистини, една дума не споделиха за този план. Защото концепцията им не е да вършат правосъдна промяна. Целта им е да овладеят правосъдната система. Това са две напълно разнообразни цели.
- Те желаят да сменят основния прокурор със собствен личен.
- Разбира се. Нито повече, нито по-малко. Само това. Иначе щяха да се съгласят да се орежат функционалностите на основния прокурор като първа стъпка. Защо не го вършат? Даже не беседват с нас.
- Те настояват, че основният прокурор е човек на Пеевски.
- Всичко могат да настояват. Въпросът е да го потвърдят. Ако е човек на Пеевски или Движение за права и свободи, ние няма да вършим такава крачка за правосъдна промяна. И в този момент стоим зад това предложение. Ние сме подготвени на практика фигурата на основния покурор да остане без функционалности. На „ нашия “, както споделят те, прокурор. Сега какво да питаме ние? Дали е наш и сме подготвени да му вземем цялата власт? Не е наш. И това е част от мантрите, които развяват. С тези мантри повече от 15 години (преди това 5-6 години се развиваха) тези хора господстват в политическия и икономическия ни живот.
- Може да се каже, че две олигархични групировки водят война между тях с партийни проксита. Явно не могат да си разделят и да се схванат за ресурсите в страната.
- Не, не може да се каже, тъй като от наша страна няма такова предпочитание. Ако ние искахме да се разберем, до момента 100 пъти щяхме да се разберем. Няма предпочитание за схващане. Ние желаеме страната ни да се ръководи от политически субекти, които се явяват на избори. А не от кукли, зад които стоят напълно други лица. Движение за права и свободи се явява на избори. ГЕРБ, Българска социалистическа партия вървят на избори. Имат си водачи, управление, решения и прочие А тези на какви избори вървят? Тази формация?
- Е, на избори върви „ ДА България “ примерно. И Политическа партия.
- Да де, но „ ДА България “ ли взема решенията или Прокопиев ги взима? Кой ги взема решенията? Аз знам, че в Българска социалистическа партия решенията ги взема Корнелия. Знам, че решенията в ГЕРБ ги взема Борисов. Ние в Движение за права и свободи имаме управителен орган и дръзвам да настоявам, че тъкмо там се вземат решенията. Вече 25 години съм в Движение за права и свободи. И знам, че решенията в прокситата на Прокопиев ги взема Прокопиев, само че той на избори не върви. Иван Кръстев също не върви на избори.
- От трибуната на Народното събрание съм чувала по какъв начин Кирил Петков упреква Движение за права и свободи точно в това, че някой различен взема решенията. И че Кирил Петков самичък си бил стопанин и не питал никой какво решение да вземе.
- Това изяснявам, че тези хора упрекват другите тъкмо в това, което те вършат. И това е тяхната мъгла. И в този момент мъглата се разсейва. Разсейваме я ние с дейностите си, като сме безусловно обществени. Не могат да ни упрекват в това, което те вършат, тъй като ние сме изцяло обществени. Решенията ни са обществени, органите ни са обществени, партията ни е обществена, изборите и изобщо всичко ни е обществено. Те не могат да ни упрекват в това, което те са.
- Как ще коментирате говоренето на Политическа партия и Демократична България по отношение на това какво да вършат водачите на другите партии, да вземем за пример Борисов да се пенсионира и пр.
- Ето в този момент давам картина. Преди да го чуете това от Демократична България или Политическа партия, по малките екрани стартират да обикалят политолози, социолози и всевъзможни други „ лози “, които гравитират към кръга „ Капитал “. Те популяризират тези хрумвания, стартират ги. Даже още в нощта на изборите, на 2 ноември, започнаха: „ може да стане с ГЕРБ, само че би трябвало Борисов да го няма “, „ този парламент не може да съществува “, „ този с този не може, оня с оня не може “ и прочие Първо стартират концепцията гурутата им, „ говорещите глави “, приготвят, образуват публичното мнение и след това излиза някой от партията и декларира: „ ние ще преговаряме, само че в случай че го няма еди-кой си... “. Ето това е задкулисие. И в Народното събрание го споделих. Ситуацията в България е такава, поради тези хора. Ние сме в политическа рецесия, която е майка на другите рецесии. Когато се реши политическата рецесия, ще се основат условия да се реши и икономическата рецесия, и всяка друга рецесия. Но в условия на политическа неустойчивост никоя рецесия не можеш да решиш. Кои са те, че да споделят кое може и кое не може. Народът споделя коя партия какъв брой получава. Евроатлантическите партии, изпратени от народа в Народното събрание, имат 172 депутати. Те са 4 партии, ГЕРБ, Политическа партия, Движение за права и свободи и Демократична България. Народът не е изпратил Смилов, Дайнов и прочие Тези 4 партии и в този момент гласоподават всичко, обвързвано с геополитическата ориентировка. Защо да не могат тези партии да създадат коалиция?
- В последна сметка кое е в основата на този общоприет спор?
- Това е в основата. Желанието им техните проксита да ръководят сами. А не да бъдат в действителна коалиция. Защото в една действителна коалиция Прокопиев безусловно изчезва, няма го. Вие представяте ли си коалиция ГЕРБ, Движение за права и свободи, Политическа партия и Демократична България? И Прокопиев да ни пробутва министри и планове, и проекти за възобновяване, и акумулатори и прочие Как ще стане тази работа?
- Защо Движение за права и свободи не желае да се освободи от Делян Пеевски? Толкова доста негативи понася партията поради наличието на Пеевски, който бива упрекван в нечестни бизнес практики и корупция.
- Защото всичко казано за Пеевски, в това число това, което се случи по „ Магнитски “, е част от мантрата на кръга „ Капитал “. И не е правилно. Не може да извадиш наказания по „ Магнитски “ с главно обвиняване, че Пеевски е продавал паспорти на чужденци, т.е. че е търгувал с капиталово поданство. Това е подобен парадокс! Второто подстрекателство по „ Магнитски “ е също толкоз безумно, че е упражнявал политическо въздействие при избора на кметове, някаква такава нелепост. Ми и аз практикувам политическо въздействие. Аз съм народен представител и член на партия, моята работа е да практикувам политическо въздействие. Как няма Движение за права и свободи да застане зад Пеевски? Обвиненията не са реалистични, те са подправени. Освен това никой отвън партията не схваща ролята на Пеевски за партията. Хората по места в действителност го обичат и той прави доста за хората. Колко хора схванаха, че по време на рецесията с коронавирус Пеевски достави всички лечебни заведения с респираторни апарати с персонални средства. Той не желае това да се приказва, само че аз желая да го кажа. Защото тези апарати на пазара ги нямаше, а и лечебните заведения бяха задължени да ги купуват с социална поръчка. Можете ли да си визиите какъв брой апарата щяха да купят лечебните заведения, обявявайки публични поръчки?! В този миг Пеевски се яви, купи ги и им ги подари на всички, и апарати и консумативи. И не сподели дума за това. И отново чухме приказки от рода на „ имал бол пари, дал “ и така нататък
- Носят се клюки, че Движение за права и свободи държи цялото опазване на здравето. Когато има една консумация, запас, който се източва от опазването на здравето, разумно е в сериозна обстановка да се реагира точно по този начин. Иначе жестът е незабравим.
- Това е безусловно погрешно. Движение за права и свободи в никакъв случай не е имало близки хора в опазването на здравето. Трябва да спрем да си служим със клюки. Това е най-лесното. Пускаш клюки за един човек и той не може да ги обори на практика в никакъв случай. Незнанието е поле за избуяване на клюки. Движение за права и свободи е единствената партия, която през 2008 година предложи модел в опазването на здравето, при който да не могат да гравитират никакви компании. Тоест задравната каса да бъде децентралзирана, да се основат частни каси по образеца на цяла Европа. Създадохме целият модел, в това число два закона, които да приложат модела. Трябваше всичко да проработи през 2009 година Тогава Станишев сподели: „ Идват избори това ще ни попречи. Като спечелим изборите, ще го създадем. “ След изборите подарихте модела на ГЕРБ и те го хвърлиха в коша. Така че по какъв начин да е правилно това, че сме овладели опазването на здравето. Като вземеш властта първата ти работа е да назначиш началник на касата и директорски съвет. Касата е политически орган, назначен от партиите, които ръководят. Вижте в този момент, Вие ми задавате едни въпроси, за които аз би трябвало да се извинявам от името на Движение за права и свободи. Няма защо да се извинявам и отхвърлям всички тези обвинявания към Движение за права и свободи. Смятам, че в основата им стоят хората от кръга „ Капитал “, които имат интерес с тази мъгла да прикрият себе си.
- На фона на цялостния разпад на политическата ни система сега Движение за права и свободи стои крепко и мъдро. Въпросът ми е: има ли тази партия образован проект за извеждането на страната от рецесията, в която е затънала?
- Имаме автентичен проект, неведнъж афиширан от 2017 година насам. Ние считаме, че рецесията стартира от 2017 година Институционалната рецесия стартира още с избирането на Радев за президент и борбата сред него и ГЕРБ.
- Това започва разпада на политическата система.
- Практически да. Ние предупреждавахме за това и нашият слоган още през 2017 година беше да се възвърне държавността. Още тогава нашият разбор показваше, че държавността е в разпад. Планът е доста елементарен. Да престане борбата, да се възвърне разговорът сред политическите субекти и да се реши политическата рецесия с едно устойчиво ръководство. Според Движение за права и свободи то би трябвало да бъде на основата на геополитическия избор на България. Кризата, обвързвана със сигурността, не може да се реши по различен метод, с изключение на през участието ни в НАТО. А икономическата рецесия не може да се реши по различен метод, да вземем за пример със лични запаси, тя би трябвало да се реши с инструментите на Европейски Съюз, финансови и пазарни. Затова ни е належащо устойчиво ръководство на евроатлантическа основа с тази аргументация – национална сигурност и стопански принадлежности. Но в този парламент прокситата са наговорени по този начин, че в никакъв метод да не влизат в коалиция. Те сами не могат да получат доверието на хората да ръководят. А не желаят с другите две евроатлантически партии. С кого желаят тогава? С „ Възраждане “ ли? С Българска социалистическа партия видяхме какво направиха.
- Защо ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия не създадат коалиция? ГЕРБ ли не желаят?
- Много е остра геополитическата обстановка и позицията на Българска социалистическа партия по някои от въпросите се разминава с позицията на нашите евроатлантически сътрудници. Това няма да даде непоклатимост на обединението. Такава коалиция би била с къс небосвод.
- Страхувате се, че Политическа партия и Демократична България ще изкочат на улицата но митингите против кабинета „ Орешарски “?
- Не, опасяваме се, че някои от решенията, които би трябвало да вземем, ще бъдат бламирами от Българска социалистическа партия. И ще би трябвало да се разчита на опозицията.
- Българска социалистическа партия партнираше на Политическа партия и Демократична България в кабинета „ Петков “.
- Да, само че всички значими решения се взеха в Народното събрание благодарение на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Тоест това не беше действително работещ съдружен кабинет. Трябваше ние да не подкрепим решенията на Политическа партия, с цел да видят евроатлантическите ни сътрудници, че те не се оправят. Но надви лоялността към пътя, който България е избрала. Даже декларация за войната нямаше да се одобри, в случай че не бяхме ГЕРБ и Движение за права и свободи.
- Добре, при едни последващи избори какво ще се промени в връзките на въпросните „ проксита “, както Вие ги наричате, че да се случи кабинет?
- Не мисля, че ще са по-склонни, само че сигурно ние ще бъдем по-агресивни в изобличаване на двуличието им. И това в някаква степен ще ги принуди да създадат нещо. Следващата стъпка, която Движение за права и свободи ще направи, е да разгласим нашето предпочитание за същинска правосъдна промяна с всичките крачки в тази посока. Искам да видя по какъв начин ще ни откажат.
- Имаме връчен втори мандат. Има ли алтернатива Движение за права и свободи да поддържа кабинет на Политическа партия?
- Няма. Няма, тъй като те направиха неща, за които дължат пояснение. Когато обяснят, тогава. Трябва да обяснят нарушаването на Конституцията, за какво поддържаха вандалщините на Рашков, за какво не поддържаха нито един от нашите законопроекти, които бяха антикорупционни, за какво не дадоха отговор на нашия апел за правосъдна промяна.
- Кои бяха най-големите недостатъци на кабинета „ Петков “, какво им липсваше на тези хора? Провалиха се по този начин, че шокираха страната.
- Некомпетентност, облечена с безочливост. Мисля, че арогантността ги провали. Щото и други некомпетентни сме виждали. Но толкоз нагли не сме виждали. Да си незапознат е минус, само че да парадираш с некомпетентността си е чудовищно. Това приказва за тотална липса на самокритика. Това е казусът на тези младежи. Най-големият проблем е, че те компрометират концепцията, че младежите могат да се включат интензивно и да стартират да сменят по-старите генерации. Това има трайни последствия. Втората вреда е, че един подобен план, който изглеждаше като новото съвременно ляво, не се развива добре. А България явно има потребност от такива планове. Считам, че имаше самун в подобен план, само че той трябваше да се развие много по-неинтензивно, много по-плавно, по-неагресивно. Да навлезе в пространството, да се образова, да израсне. Но за жалост това е стилът на оня кръг. В парламентарната група на Политическа партия има някои хора, които имат капацитет за развиване. Но едно е капацитет, друго е да са заели позицията на корифеи, каквото видяхме в кабинета „ Петков “, уверени, че са стигнали върха на компетентността. А в действителност е противоположното. Нелепо е.
- Алчността също способства за неуспеха.
- Моето мнение е, че това, което ги провали, е надменността. Нахалството. Наглостта. Всичко останало е функционалност от тези неща. Соломон Премъдри споделя: „ Гордостта от престоли смъква. “ Той няма поради изконната горделивост, че си човек, че си Божие творение. А гордостта като недостатък, като майката на всички грехове. За корупция би трябвало да приказват публицистите, прокурорите, не е моя работа да споделям кой е лаком.
-Като говорите за евроатлантическа коалиция, която е нужна на България, Движение за права и свободи ще поддържа ли такава с присъединяване на Асен и Кирил във властовия уред?
- На този стадий това е невероятно. Но всяко нещо търпи развиване. Политическа партия имат ниша в политическото пространство. Но я объркаха. Те влязоха в нишата на някакви млади, арогантни, ядосани хора като сходни мостри от 50-те години, които желаят да разрушават нещо. Какво желаят да разрушават? Много пъти съм ги питал от трибуната на Народното събрание, какво в действителност желаете да измененията? Геополитическата ориентировка ли, икономическата система ли?
- Искат да отстранен модела ДПС-ГЕРБ. Какво значи този модел?
- И аз съм ги питал това.
- Те какво споделят, корупция, подмолни схеми, сделки?
- Да.
- И през тези шест-седем месеца, до момента в който управляваха, те демонстрираха ли опция на въпросния модел? След като даже техния продуцент ги назова шарлатани. Те пристигнаха на вълната само от умората от старите познати партии. Без тяхна своя стойност, единствено на вълната на отрицанието на ГЕРБ.
- Защо има отмалялост от политически артикули, а няма отмалялост от медикаменти? Защо, когато се разболеем, не отиваме при лекар-стажант, а търсим професора и дори плащаме повече, с цел да получим експерт с повече опит? Защо, когато ни се повреди чешмата в банята, търсим умел водопроводчик и разпитваме познатите, с цел да изберем най-хубавия? А когато би трябвало някой да ръководи страната, търсим и избираме стажанти? Защо се уморяваме от опитните партии?! Аз мъчно разбирам това. И ще кажа за какво. Всяка партия бърка и се изхабява. И от торите във Англия се уморяват, но не ги разформироват, не вършат нови проксита. Същото е и в Съединени американски щати. Ако една партия се е изхабила от избран интервал във властта, решението не е да я закриеш или заклеймиш, а да не гласуваш за нея. Така след изборите тя е осъдена, не взе участие в ръководството, взима си записка, реформира се и чак по-късно се връща във властта. Или не си взима записка и гласоподавателите още веднъж я отхвърлят. А това, което виждаме у нас, е следното. Избирателите настойчиво гласоподават за едни и същи партии, а „ говорещите глави “ настойчиво насаждат, че тези партии са неприятни. Целите партии! Представете си следното. В нощта на изборите излизат анализаторите и споделят: страната е в политическа рецесия, само че резултатите са чудесни, България прелегитимира ГЕРБ с вота си, България подреди на второ място момчетата от Политическа партия, на трето сложи Движение за права и свободи, и така нататък, хайде в този момент да седнат и да измислят добра композиция за България. И тогава нали знаете, че щеше да има кабинет. Но „ говорящите глави “ споделиха друго. Когато аудиторията, обществото се приготвя масирано за една режисура и 80% от предаванията разискват едно и също нещо, то се трансформира в действителност. И най-логичното нещо е да ме питат, както Вие ме питате: нали няма да има кабинет? А за какво няма да има кабинет, не виждам нито една причина. Тогава излизат Политическа партия и Демократична България и споделят: „ Ами тъй като ние не желаеме кабинет с кюлчетата! “. И аз запитвам, 650 хиляди българи повярваха ли на мантрата за кюлчетата?! 350 хиляди български жители повярваха ли, че глобите по „ Магнитски “ са резонни? Не. От страна на Политическа партия и Демократична България има безусловно неуважение на вота на гласоподавателите.
- Те споделят, че желаят да трансформират статуквото.
- Да ви кажа ли какво е статукво?! Статукво е парламентарната народна власт, статукво е многопартийността, статукво геополитическия избор на България, статукво е пазарната стопанска система, статукво е институционалността. Политическа партия се борят срещу статуквото. Първо, Политическа партия би трябвало да кажат по какъв начин виждат статуквото, тъй като като се вземе властта, тя би трябвало да действа през някакво статукво. Този новоговор промяна/статукво е подправен разказ, той е продължение на това стигматизиране с оценки, етикети, набеждаване на политическия съперник, без значение от това какво той прави и какво мисли обществото.
- Аз не разбирам по какъв начин може един явен неуспех да се камуфлира с груба неистина, най-честа процедура при Политическа партия, и това да е годно. Потресително е да се следи тържеството на изопачаването в такива размери. Това не е политическо заобикаляне, това е безредие с истината, която Политическа партия трансформират в каквото пожелаят. И никой не може да ги спре.
- То е обяснено още от времето на Гьобелс. Медийното облъчване е тотално, обществените мрежи са овладени, малките екрани, уеб страниците и прочие И когато някой каже истината против мултиплицираните неистини, думите му са капка в океан от управляеми послания...
- Бюджетирането Ви е компетентност. Как намирате финансовата политика на Политическа партия, на Асен Василев?
- Бюджетната политика е доста комплицирано нещо, което в последно време се опрости. Не единствено при Политическа партия, само че и при ГЕРБ. Бюджетната политика изключително в условия на липса на парична политика е единствен лост за правене на икономическа политика. Какво имам поради под това, че се опрости?! В последните 10 години бюджетната политика се сведе до маастрихстки критерии, до остатъци или дефицити, и до проценти. А тя не е това. Излишъците и дефицитите са счетоводни величини. А тук става въпрос за друго. За да правиш интелигентна бюджетна политика, би трябвало да я съобразиш с икономическия цикъл, да вземем за пример когато има опция да се усили капиталовата интензивност. Може да се усили с намаляването на налозите, както го направихме 2007-а и с разнообразни други тласъци. Големият грях на ГЕРБ е, че пропуснаха да подтикват растежа от сред 1,5 и 3 да го създадат сред 5 и 7. Което беше допустимо. Но трябваше да подхващат профилирана икономическа политика. И през бюджета и през улеснение на капиталовия развой, т.е. бързи писти за инвестиция. Те направиха противоположното. По времето на ГЕРБ таксите за започване на бизнес и за доста други неща набъбнаха десетки пъти. България е единствената страна, в която близо 5% от приходите идват от такси. Тази големина за развитите европейски страни е 0,5%. Таксите са част от пътя на една инвестиция. Този път в България е дълъг и посипан с регулаторни режими, посипан с рекет от страна на администрацията, и посипан с такси. Това подисилва корупцията, укрепва и чувството на корупция. Неслучайно има показател „ чувство за корупция “. Бюджетната политика се елементаризира в посока да се гледат счетоводните й индикатори. А тя е стопански лост. България пропусна доста шансове. А последните шест-седем месеца дори не мога да ги правя оценка. Първият бюджет, който Асен Василев вкара като длъжностен министър, ние го прекроихме напълно. Вторият бюджет го вкара чак февруари. Три месеца по-късно се опита да си го ремонтира и ние му го доремонтирахме отново напълно. Какво да оценя, кажете ми? Един цялостен бюджет няма.
- Има ли заплаха страната да попадне в серпантина от задължения?
Има, несъмнено. Защото една огромна част от разноските, които са константни, бяха увеличени. Голяма част от разноските за пенсии бяха увеличени без вноската да е увеличена, без приходите в пенсионната система да са нарастнали. 42% от разноските за пенсии се взимат от налозите. Което е безспорен финансов нонсенс в целия свят. Разбирате ли, те не се получават от осигуровки. Ние дотираме половината пенсии от налозите. И това са константни разноски. Не могат да се понижават. Могат да се усилват във времето, само че не и да понижават.
- Кой е най-големият минус на бюджета за 2023 година?
- Най-големият му минус е, че не е бюджет. Той съставлява продължение на ограниченията от предходната година. Изобщо не дава отговор нито на цикъла, нито на обстановката. Но в случай че бяхме дали своят вот нов бюджет, щеше да е по-зле при липса на болшинство, което да носи отговорност. Щяхме да вдигнем разноските с още няколко милиарда. И то не еднократно, а за всяка последваща година оттук насетне, което направихме предходната и по-миналата година.
- Ползи или вреди ще имаме от въвеждане на еврото?
- Ползи ще имаме. Защото вредите сме ги изконсумирали към този момент поради валутния ръб. България на практика няма парична политика. Не можем да си обезценяваме валутата и да си вършим преференциален износа. Не можем да подвигаме равнището на приходи, което да се изяжда от инфлация на валутата, само че да остава чувството, че приходите порастват, и така нататък Около еврото има страхове, които са изцяло неоснователни. Но политическите съперници имат съображение да стачкуват, тъй като влизането в еврозоната е дефинитивно закопчаване за евроатлантическата ни позиция. Направим ли валутата единна, откопчаване няма. А някои среди се надяват да откопчеят България от нейния избор.
- Управлението на Петков е цялостен траш за страната. Няма бранш, в който да няма разгром. Всички техни решения са отвън нормалността.
- Най-скъпо се заплаща на този свят човешката нелепост. Ако ние сме позволили нелепостта да ни ръководят тези хора, ще си платим за това. Ако ние позволяваме нелепостта две години да нямаме постоянен кабинет, когато целият свят се е запалил, и за това ще си платим. Всички дружно ще платим за всичко. И за груповата, и за самостоятелната нелепост. И аз не мисля, че единствено политиците са отговорни.
- Преди съвсем двайсет години Доган споделя в едно изявление за „ Труд “: „ Отраснах с фразата " Хубаво момче, но турче “. За този интервал Движение за права и свободи реализира най-важната си роля – да легитимира, да изведе турската общественост в България на друга височина. В момента има безспорна равнопоставеност, не може да се спори. Понякога дори публиката усеща една пренебрежителност, произлизаща от по този начин да се каже непрекъснатия, обезпечения избор за Движение за права и свободи.
- Няма пренебрежителност и вотът не е обезпечен. Нашите гласоподаватели ние ги знаем безусловно поименно и те са доста взискателни към нас. А на избори гласоподават не повече от 60% от общността. А пък, в случай че не ги уважиш да вървиш, да общуваш с тях, да ти задават въпроси, не помни, че ще гласоподават. Тоест, тази констатация за обезпечения избор не е вярна. Движение за права и свободи се бори за гласоподавателите си като всяка друга партия. Вие ме питате, дали ние имаме ненужно самочувствие от това, че имаме постоянно добър резултат на изборите, нали? Не, нямаме такова самочувствие.
- Българинът е доста сензитивен към повишението на тона в общественото пространство от страна на Движение за права и свободи. Веднага се включва историческия ни комплекс от турския етнос.
- То и противоположното е правилно. Когато не те правят оценка, когато те стигматизират на етническа основа и тонът се покачва. Усещането на електората е, че в някаква степен през нападките към Движение за права и свободи се стигматизира целия етнос, е същинско и цялостно. И това българите, приятелите ми, сътрудниците ми, с които приказвам, не го схващат. Те споделят: „ Ние турците ги обичаме, но Движение за права и свободи не обичаме. “ Да де, но огромна част от турците смятат, че Движение за права и свободи е тяхното политическо посланичество. А още по-обидно е някои политици като стартират да приказват, че гласоподавателите на Движение за права и свободи са маса, която е насилвана да гласоподава. Това е теза, която визира гордостта на тези гласоподаватели.
- Преди доста години бях на колекция, където Лютви Местан се кълнеше, че Доган, предавайки му партията, го е заклел да работи само и единствено за България. След това видяхме ДОСТ. При подобен мощен комшия като Турция какви причини могат да накарат Движение за права и свободи да устоява на естествения напън, който предстоящо ще идва от страна на Турция за въздействие в българската политика?
- Не стоят по този начин нещата, в случай че ги разгледаме детайлно. Най-голямата турска етническа диаспора на Балканите е в България. Не съм забелязал напън през Движение за права и свободи в българската политика от страна на Турция. И ще кажа за какво. Турция от самото начало, откогато аз съм в политиката, пази единствено едно – правата на общностите си, които са отвън Турция. И тази политика за етническите, религиозните, културните и политическите права е поредна. Когато тези права са предпазени,
Преяждането с власт е митологема за Движение за права и свободи. Абсолютна митологема по доста аргументи. Една от тях е етническото чувство. Всяка партия има собствен партиен хайлайф, собствен икономически хайлайф, някакви кръгове, по този начин е и в Съединени американски щати, и в Европа, на всички места. Само в България чувството е, че към Движение за права и свободи има някакви кръгове. Всяка партия има свои поддръжници и някои от тях са предприемачи. Помните по какъв начин бяха интерпретирани думите на Доган за обръчите от компании. А Доган го сподели в този подтекст, че към всяка партия гравитират избрани бизнеси. Даже в случай че щете като основаване на бизнес среда, на идеология, на всичко това от бизнес практиките, което не е непозволено. Това сподели за " Гласове " заместник-председателят на Движение за права и свободи Йордан Цонев.
Той напомни, че ГЕРБ печели всички избори от 2009 година насам като се изключи предпоследните и на изборите преди предпоследните (когато бяха Има Такъв Народ, и ПП). Тогава за какъв остракизъм приказваме, от страна на кого? От страна на същите тези decision makers, които аз ги назовавам „ говорещите глави “. Аз бях политик, когато въпросната формация стартира да се заражда. Групировката към идеолога Иван Кръстев и логистика Иво Прокопиев, които станаха домакини на доста NGO-та, на една огромна банка фрагменти, която се формираше тук, или идваше от чужбина. Тази формация употребява евроатлантическата концепция и евроатлантическите ни сътрудници, с цел да укрепне и да сътвори цялата тази империя – мрежа от бизнеси, NGO-та и медии. Те безусловно приватизираха евроатлантическата концепция за лични цели.
- Посланията, които почетният водач на Движение за права и свободи Ахмед Доган отправяше към нацията, изчезнаха. Защо този интелигентен човек не желае да приказва към този момент?
- Да се пробвам да разясня Ахмед Доган е огромно предизвикателство. Не желая да го върша по доста аргументи. Той е политик, мъдрец, въобще човек, който можем да назовем визионер. Житейският му път потвърждава това, че е визионер. Така че не мога да разясня неговите претекстове. Но все пък, ще кажа следното. Тези послания и на мен ми липсват, такива, каквито бяха преди. Доган като политик прозря доста неща, които не съм уверен, че обществото разбра. Спомнете си 1990-1991 година, когато още съществуваше Варшавския контракт. Тогава Доган от трибуната на Народното събрание сподели, че европейският път на България минава през Босфора. Босфорът като метафора на НАТО, че Турция би трябвало да даде единодушието си и че България без да влезе в НАТО, няма по какъв начин да влезе в Европейски Съюз. Спомнете си реакцията на обществото тогава – никой не го разбра. Оказа се, че Доган е бил с 10-15 години напред. Друг образец е изявлението му отпреди 6-7 години, че светът е еднополюсен. Но че скоро Китай и Русия ще се заявят за многополюсен свят, и „ даже в случай че би трябвало със мощ “. Това бяха точните му думи, които отново бяха интерпретирани погрешно, в полосата русофилия и прочие А тук става въпрос за една геополитическа прогноза, която сега се осъществя на терен. При това много жестоко и трагично. Доган не беше добре свестен от обществото. Той е тип политик, който рядко се среща. И в случай че страната може да го употребява, това е добре. Ако не може да го употребява, общо взето губи.
- Изглежда отчаян от нещо или афектиран. Помня по какъв начин Костов се сърдеше на цялата нация, че не го схваща и спря да поддържа връзка.
- Разликата сред Костов и Доган е толкоз огромна, че сравнението е несвоевременно. Не мога да разясня в тази повърхност. По-скоро желая да кажа, че Доган в действителност е събитие. Не знам дали си даваме сметка, какво значи да убедиш един цялостен етнос, който е грубо засегнат, да се откаже от концепцията и прочувствената потребност от реваншизъм. Само това, в случай че бяхме оценили като нация, като българи, мисля, че България щеше да наподобява в този момент по различен метод.
- Една от опорките на Политическа партия е, че Движение за права и свободи се командва от сараите на Доган.
- Може би това е една от аргументите да няма послания. Приказките, че командва всичко. Доган в действителност се е отдръпнал от политиката и държи това да е ясно на всички.
- Би било ненормално създателят на Движение за права и свободи да няма връзка с партията. Да си престиж е почтително, то е преимущество, не грях.
- Да, той има връзка с партията, доста мощна, доста същинска. Но не я ръководи. Всяко обръщение би се интерпретирало по този начин, че той стои там и дърпа конците. Доган не желае това да се случва. Не желая да разисквам повече Доган, имам почит от него, аз съм се учил от него на политика. И знам, че да обсъждаш някой, който сега не е в дейната политика, дори значително е невъзпитано. Ако е политик, чиято политическа активност можем да обсъждаме, да. Но да обсъждаме Доган, не желая. Визионер, който от ранна възраст схваща и предусеща процесите в дълбочина. Етническият мир, който имаме, се дължи на него.
- Да, Движение за права и свободи резервира етническия мир по време на прехода, в интервал на разпад на държавността, на политически безпорядък. Свидетели сме на кланетата в някогашна Югославия. Няма интелигентен човек в страната, който да не схваща това, и нацията е признателна! Но. Тази роля беше добре осребрена, тя обезпечи на Движение за права и свободи непрестанно присъединяване във властта, обществено или прикрито. В един миг партията преяде с власт и беше политически сатанизирана.
- Преяждането с власт е митологема за Движение за права и свободи. Абсолютна митологема по доста аргументи. Една от тях е етническото чувство. Всяка партия има собствен партиен хайлайф, собствен икономически хайлайф, някакви кръгове, по този начин е и в Съединени американски щати, и в Европа, на всички места. Само в България чувството е, че към Движение за права и свободи има някакви кръгове. Всяка партия има свои поддръжници и някои от тях са предприемачи. Помните по какъв начин бяха интерпретирани думите на Доган за обръчите от компании. А Доган го сподели в този подтекст, че към всяка партия гравитират избрани бизнеси. Даже в случай че щете като основаване на бизнес среда, на идеология, на всичко това от бизнес практиките, което не е непозволено. Появиха се предприемачи от турски етнически генезис, само че български жители, разви се интелигенция от турски генезис, доста младежи отидоха да учат в чужбина, върнаха се и заеха съответни места било в частния бизнес, в държавната или общинската администрации. Всичко това не мога да го квалифицирам като осребряване. Но го квалифицирам като реализиция, която се случва във всяка една демократична страна. Успехът на Движение за права и свободи се дефинира като „ преяждане “. Понеже предприемачите към Българска социалистическа партия, ГЕРБ и другите партии носят имена като Иван Иванов, Димитър Димитров, а не Мустафа, Емин и прочие Набива ни се в съзнанието, че Движение за права и свободи е нещо по-различно, по-особено и прочие Това не работи в интерес на единството на нацията.
- Искате да кажете, че негативизмът, който отвреме в точния момент се стоварва върху Движение за права и свободи, е на етническа основа, по този начин ли?
- Със сигурност. Вие казвате, че всички са признателни на Движение за права и свободи за етническия мир. Колко признателни са съгласно Вас? Колко хора го осъзнават? Нашият политически хайлайф осъзнава ли го? А кръгът „ Капитал “ осъзнава ли го? А тези 2-3 хиляди души, които стачкуваха на площада, осъзнават ли го? Ако ги попитате дали етническият мир в България е непокътнат с помощта на Доган и Движение за права и свободи, какво още Ви отговорят? От 2000 души 1999 ще Ви кажат да не им говорите нелепости. Част от тези хора образуват публичното мнение, задават метода, по който нацията мисли, обикалят малките екрани. И тези хора към този момент повече от 20 години повтарят, че Движение за права и свободи е една неприятна етническа партия, че е преяла с власт, че е осребрила ролята си на балансьор. А те какви са? Всички те са артикул на същото това развиване на България. Не на друго. Така че не мисля, че всички са осъзнали ролята на Движение за права и свободи за етническия мир, нито че я схващат. Уви.
- Не е единствено по отношение на Движение за права и свободи. Нещо сходно виждаме и с ГЕРБ през последните години. Подложени са на остракизъм в Народното събрание, упрекват ги в корупция, в корист с власт и прочие
- Хайде да уточним нещата. ГЕРБ печели всички избори от 2009 година насам като се изключи предпоследните и на изборите преди предпоследните (когато бяха Има Такъв Народ, и ПП). Тогава за какъв остракизъм приказваме, от страна на кого? От страна на същите тези decision makers, които аз ги назовавам „ говорещите глави “. Аз бях политик, когато въпросната формация стартира да се заражда. Групировката към идеолога Иван Кръстев и логистика Иво Прокопиев, които станаха домакини на доста NGO-та, на една огромна банка фрагменти, която се формираше тук, или идваше от чужбина. Тази формация употребява евроатлантическата концепция и евроатлантическите ни сътрудници, с цел да укрепне и да сътвори цялата тази империя – мрежа от бизнеси, NGO-та и медии. Те безусловно приватизираха евроатлантическата концепция за лични цели. Те се представяха и се показват пред нашите сътрудници за единствените и извънредните бранители на тази идеология, на тази геополитическа ориентировка. И ние, останалите партии, им го позволихме. Това е огромният ни грях. Геполитическата ориентировка на България я направи Съюз на демократичните сили, не Прокопиев, не Иван Кръстев. Направия я Съюз на демократичните сили на Иван Костов. И Движение за права и свободи. И Георги Първанов малко по-късно. И по-късно царя. Изобщо тези хора нямат никакво присъединяване във взимането на решенията, свързани с геополитическата ориентировка на страната ни. Но те сполучливо приватизираха тази концепция. Благодарение на това, че всички останали спахме и ги подценявахме. И в този момент разполагат с голяма кадрова банка, разполагат с голяма медийна мощност, разполагат с голяма бизнес база, целият IT бранш гравитира към тях и изхожда от тях. А това е най-съвременната част от бизнес елита на нацията. Да, направиха го. Не без помощта на нашите еевроатлантически сътрудници, само че благодарение на другите партии, които спахме през това време.
- Всъщност във всеки кабинет на Борисов има и позиции за хора от техния кръг. Христо Иванов не е единственият образец. Затова се удивлявам на тази нервност по отношение на ГЕРБ в този момент.
- Защо Борисов признава, че в първия му кабинет имало 4-5 министри, посочени от Прокопиев, и никой не го пита „ а Прокопиев като какъв ви ги уточни “? Самият Прокопиев от кумова срама споделя, „ ааа, говорили сме, само че аз тогава бяха ръководител на КРИБ “. Другите ръководители на КРИБ и на другите работодателски организации да не би да показват министри? Няма такова нещо. Тук би трябвало да си даваме сметка, че точно тези хора преяждат с власт. Тази формация. Защото тях никой не ги е избирал, те на избори не вървят. И техните политически проксита непрекъснато търпят неуспех. Значи тези хора пред очите ми разцепиха Съюз на демократичните сили, разрушиха го. Аз, Йордан Цонев, потвърждавам, че тези хора разрушиха достоверната десница. След като Иван Костов сътвори ДСБ, то също беше овладяно от тях. След това сътвориха " Синята коалиция ", " Реформаторския блок ", „ ДА България “, обединението " Демократична България " и най-после се стигна до Политическа партия ( " Продължаваме промяната " ). Кръгът „ Капитал “ непрестанно прави някакви свои проксита. През които употребява власт и преяжда с власт. Но непрестанно се приказва, че Движение за права и свободи преяжда с власт. Именно това са хората, които рисуват този облик на Движение за права и свободи. И огромната виновност на Движение за права и свободи е, че ние дълги години мълчахме. Те рисуват, ние мълчим. От две години към този момент не мълчим и последователно нещата стартират да се проясняват. Мъглата се подвига. Ето това е задкулисието. Много от тези хора освен че нямат право да завладяват евроатлантическата концепция, само че нямат право и да я съставляват. Защо? Защото доста от тях са обвързани с съветския бизнес и с китайския бизнес.
- Прикриването с евроатлантическа опаковка им разрешава да вършат всевъзможни бели. Имам чувството, че всеки, който добре се камуфлира като евроатлантик, може да направи какво ли не с страната. Видяхме това последно с Политическа партия. Очевадна нелепост, изпрана през наблягане на геополитическата ни посока.
- Точно по този начин. Включително осребряване за себе си и за кръговете към тях. Включително те стоят и в дъното на рецесиите, които България изживява сега. Това разделяне на партиите и стоене в окопите е тяхна заслуга. Един образец да дам. Движение за права и свободи даде в предишния парламент предложение за цялостна промяна на правосъдната власт. Такава каквато я желае Европейска комисия, каквито са рекомендациите на Венецианската комисия, каквато чакат евроатлантическите ни сътрудници – с следствие на основния прокурор, с ограничение на функционалностите му, с двата висши правосъдни съвета, всичко. А Движение за права и свободи допълваше тогава Политическа партия, Демократична България и цялата управническа коалиция до конституционно болшинство. Но те една дума не споделиха за този план. Пъхнаха го в чекмеджето и край. „ Говорещите глави “, дето ги пращат по малките екрани да пръскат дезинформация и неистини, една дума не споделиха за този план. Защото концепцията им не е да вършат правосъдна промяна. Целта им е да овладеят правосъдната система. Това са две напълно разнообразни цели.
- Те желаят да сменят основния прокурор със собствен личен.
- Разбира се. Нито повече, нито по-малко. Само това. Иначе щяха да се съгласят да се орежат функционалностите на основния прокурор като първа стъпка. Защо не го вършат? Даже не беседват с нас.
- Те настояват, че основният прокурор е човек на Пеевски.
- Всичко могат да настояват. Въпросът е да го потвърдят. Ако е човек на Пеевски или Движение за права и свободи, ние няма да вършим такава крачка за правосъдна промяна. И в този момент стоим зад това предложение. Ние сме подготвени на практика фигурата на основния покурор да остане без функционалности. На „ нашия “, както споделят те, прокурор. Сега какво да питаме ние? Дали е наш и сме подготвени да му вземем цялата власт? Не е наш. И това е част от мантрите, които развяват. С тези мантри повече от 15 години (преди това 5-6 години се развиваха) тези хора господстват в политическия и икономическия ни живот.
- Може да се каже, че две олигархични групировки водят война между тях с партийни проксита. Явно не могат да си разделят и да се схванат за ресурсите в страната.
- Не, не може да се каже, тъй като от наша страна няма такова предпочитание. Ако ние искахме да се разберем, до момента 100 пъти щяхме да се разберем. Няма предпочитание за схващане. Ние желаеме страната ни да се ръководи от политически субекти, които се явяват на избори. А не от кукли, зад които стоят напълно други лица. Движение за права и свободи се явява на избори. ГЕРБ, Българска социалистическа партия вървят на избори. Имат си водачи, управление, решения и прочие А тези на какви избори вървят? Тази формация?
- Е, на избори върви „ ДА България “ примерно. И Политическа партия.
- Да де, но „ ДА България “ ли взема решенията или Прокопиев ги взима? Кой ги взема решенията? Аз знам, че в Българска социалистическа партия решенията ги взема Корнелия. Знам, че решенията в ГЕРБ ги взема Борисов. Ние в Движение за права и свободи имаме управителен орган и дръзвам да настоявам, че тъкмо там се вземат решенията. Вече 25 години съм в Движение за права и свободи. И знам, че решенията в прокситата на Прокопиев ги взема Прокопиев, само че той на избори не върви. Иван Кръстев също не върви на избори.
- От трибуната на Народното събрание съм чувала по какъв начин Кирил Петков упреква Движение за права и свободи точно в това, че някой различен взема решенията. И че Кирил Петков самичък си бил стопанин и не питал никой какво решение да вземе.
- Това изяснявам, че тези хора упрекват другите тъкмо в това, което те вършат. И това е тяхната мъгла. И в този момент мъглата се разсейва. Разсейваме я ние с дейностите си, като сме безусловно обществени. Не могат да ни упрекват в това, което те вършат, тъй като ние сме изцяло обществени. Решенията ни са обществени, органите ни са обществени, партията ни е обществена, изборите и изобщо всичко ни е обществено. Те не могат да ни упрекват в това, което те са.
- Как ще коментирате говоренето на Политическа партия и Демократична България по отношение на това какво да вършат водачите на другите партии, да вземем за пример Борисов да се пенсионира и пр.
- Ето в този момент давам картина. Преди да го чуете това от Демократична България или Политическа партия, по малките екрани стартират да обикалят политолози, социолози и всевъзможни други „ лози “, които гравитират към кръга „ Капитал “. Те популяризират тези хрумвания, стартират ги. Даже още в нощта на изборите, на 2 ноември, започнаха: „ може да стане с ГЕРБ, само че би трябвало Борисов да го няма “, „ този парламент не може да съществува “, „ този с този не може, оня с оня не може “ и прочие Първо стартират концепцията гурутата им, „ говорещите глави “, приготвят, образуват публичното мнение и след това излиза някой от партията и декларира: „ ние ще преговаряме, само че в случай че го няма еди-кой си... “. Ето това е задкулисие. И в Народното събрание го споделих. Ситуацията в България е такава, поради тези хора. Ние сме в политическа рецесия, която е майка на другите рецесии. Когато се реши политическата рецесия, ще се основат условия да се реши и икономическата рецесия, и всяка друга рецесия. Но в условия на политическа неустойчивост никоя рецесия не можеш да решиш. Кои са те, че да споделят кое може и кое не може. Народът споделя коя партия какъв брой получава. Евроатлантическите партии, изпратени от народа в Народното събрание, имат 172 депутати. Те са 4 партии, ГЕРБ, Политическа партия, Движение за права и свободи и Демократична България. Народът не е изпратил Смилов, Дайнов и прочие Тези 4 партии и в този момент гласоподават всичко, обвързвано с геополитическата ориентировка. Защо да не могат тези партии да създадат коалиция?
- В последна сметка кое е в основата на този общоприет спор?
- Това е в основата. Желанието им техните проксита да ръководят сами. А не да бъдат в действителна коалиция. Защото в една действителна коалиция Прокопиев безусловно изчезва, няма го. Вие представяте ли си коалиция ГЕРБ, Движение за права и свободи, Политическа партия и Демократична България? И Прокопиев да ни пробутва министри и планове, и проекти за възобновяване, и акумулатори и прочие Как ще стане тази работа?
- Защо Движение за права и свободи не желае да се освободи от Делян Пеевски? Толкова доста негативи понася партията поради наличието на Пеевски, който бива упрекван в нечестни бизнес практики и корупция.
- Защото всичко казано за Пеевски, в това число това, което се случи по „ Магнитски “, е част от мантрата на кръга „ Капитал “. И не е правилно. Не може да извадиш наказания по „ Магнитски “ с главно обвиняване, че Пеевски е продавал паспорти на чужденци, т.е. че е търгувал с капиталово поданство. Това е подобен парадокс! Второто подстрекателство по „ Магнитски “ е също толкоз безумно, че е упражнявал политическо въздействие при избора на кметове, някаква такава нелепост. Ми и аз практикувам политическо въздействие. Аз съм народен представител и член на партия, моята работа е да практикувам политическо въздействие. Как няма Движение за права и свободи да застане зад Пеевски? Обвиненията не са реалистични, те са подправени. Освен това никой отвън партията не схваща ролята на Пеевски за партията. Хората по места в действителност го обичат и той прави доста за хората. Колко хора схванаха, че по време на рецесията с коронавирус Пеевски достави всички лечебни заведения с респираторни апарати с персонални средства. Той не желае това да се приказва, само че аз желая да го кажа. Защото тези апарати на пазара ги нямаше, а и лечебните заведения бяха задължени да ги купуват с социална поръчка. Можете ли да си визиите какъв брой апарата щяха да купят лечебните заведения, обявявайки публични поръчки?! В този миг Пеевски се яви, купи ги и им ги подари на всички, и апарати и консумативи. И не сподели дума за това. И отново чухме приказки от рода на „ имал бол пари, дал “ и така нататък
- Носят се клюки, че Движение за права и свободи държи цялото опазване на здравето. Когато има една консумация, запас, който се източва от опазването на здравето, разумно е в сериозна обстановка да се реагира точно по този начин. Иначе жестът е незабравим.
- Това е безусловно погрешно. Движение за права и свободи в никакъв случай не е имало близки хора в опазването на здравето. Трябва да спрем да си служим със клюки. Това е най-лесното. Пускаш клюки за един човек и той не може да ги обори на практика в никакъв случай. Незнанието е поле за избуяване на клюки. Движение за права и свободи е единствената партия, която през 2008 година предложи модел в опазването на здравето, при който да не могат да гравитират никакви компании. Тоест задравната каса да бъде децентралзирана, да се основат частни каси по образеца на цяла Европа. Създадохме целият модел, в това число два закона, които да приложат модела. Трябваше всичко да проработи през 2009 година Тогава Станишев сподели: „ Идват избори това ще ни попречи. Като спечелим изборите, ще го създадем. “ След изборите подарихте модела на ГЕРБ и те го хвърлиха в коша. Така че по какъв начин да е правилно това, че сме овладели опазването на здравето. Като вземеш властта първата ти работа е да назначиш началник на касата и директорски съвет. Касата е политически орган, назначен от партиите, които ръководят. Вижте в този момент, Вие ми задавате едни въпроси, за които аз би трябвало да се извинявам от името на Движение за права и свободи. Няма защо да се извинявам и отхвърлям всички тези обвинявания към Движение за права и свободи. Смятам, че в основата им стоят хората от кръга „ Капитал “, които имат интерес с тази мъгла да прикрият себе си.
- На фона на цялостния разпад на политическата ни система сега Движение за права и свободи стои крепко и мъдро. Въпросът ми е: има ли тази партия образован проект за извеждането на страната от рецесията, в която е затънала?
- Имаме автентичен проект, неведнъж афиширан от 2017 година насам. Ние считаме, че рецесията стартира от 2017 година Институционалната рецесия стартира още с избирането на Радев за президент и борбата сред него и ГЕРБ.
- Това започва разпада на политическата система.
- Практически да. Ние предупреждавахме за това и нашият слоган още през 2017 година беше да се възвърне държавността. Още тогава нашият разбор показваше, че държавността е в разпад. Планът е доста елементарен. Да престане борбата, да се възвърне разговорът сред политическите субекти и да се реши политическата рецесия с едно устойчиво ръководство. Според Движение за права и свободи то би трябвало да бъде на основата на геополитическия избор на България. Кризата, обвързвана със сигурността, не може да се реши по различен метод, с изключение на през участието ни в НАТО. А икономическата рецесия не може да се реши по различен метод, да вземем за пример със лични запаси, тя би трябвало да се реши с инструментите на Европейски Съюз, финансови и пазарни. Затова ни е належащо устойчиво ръководство на евроатлантическа основа с тази аргументация – национална сигурност и стопански принадлежности. Но в този парламент прокситата са наговорени по този начин, че в никакъв метод да не влизат в коалиция. Те сами не могат да получат доверието на хората да ръководят. А не желаят с другите две евроатлантически партии. С кого желаят тогава? С „ Възраждане “ ли? С Българска социалистическа партия видяхме какво направиха.
- Защо ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия не създадат коалиция? ГЕРБ ли не желаят?
- Много е остра геополитическата обстановка и позицията на Българска социалистическа партия по някои от въпросите се разминава с позицията на нашите евроатлантически сътрудници. Това няма да даде непоклатимост на обединението. Такава коалиция би била с къс небосвод.
- Страхувате се, че Политическа партия и Демократична България ще изкочат на улицата но митингите против кабинета „ Орешарски “?
- Не, опасяваме се, че някои от решенията, които би трябвало да вземем, ще бъдат бламирами от Българска социалистическа партия. И ще би трябвало да се разчита на опозицията.
- Българска социалистическа партия партнираше на Политическа партия и Демократична България в кабинета „ Петков “.
- Да, само че всички значими решения се взеха в Народното събрание благодарение на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Тоест това не беше действително работещ съдружен кабинет. Трябваше ние да не подкрепим решенията на Политическа партия, с цел да видят евроатлантическите ни сътрудници, че те не се оправят. Но надви лоялността към пътя, който България е избрала. Даже декларация за войната нямаше да се одобри, в случай че не бяхме ГЕРБ и Движение за права и свободи.
- Добре, при едни последващи избори какво ще се промени в връзките на въпросните „ проксита “, както Вие ги наричате, че да се случи кабинет?
- Не мисля, че ще са по-склонни, само че сигурно ние ще бъдем по-агресивни в изобличаване на двуличието им. И това в някаква степен ще ги принуди да създадат нещо. Следващата стъпка, която Движение за права и свободи ще направи, е да разгласим нашето предпочитание за същинска правосъдна промяна с всичките крачки в тази посока. Искам да видя по какъв начин ще ни откажат.
- Имаме връчен втори мандат. Има ли алтернатива Движение за права и свободи да поддържа кабинет на Политическа партия?
- Няма. Няма, тъй като те направиха неща, за които дължат пояснение. Когато обяснят, тогава. Трябва да обяснят нарушаването на Конституцията, за какво поддържаха вандалщините на Рашков, за какво не поддържаха нито един от нашите законопроекти, които бяха антикорупционни, за какво не дадоха отговор на нашия апел за правосъдна промяна.
- Кои бяха най-големите недостатъци на кабинета „ Петков “, какво им липсваше на тези хора? Провалиха се по този начин, че шокираха страната.
- Некомпетентност, облечена с безочливост. Мисля, че арогантността ги провали. Щото и други некомпетентни сме виждали. Но толкоз нагли не сме виждали. Да си незапознат е минус, само че да парадираш с некомпетентността си е чудовищно. Това приказва за тотална липса на самокритика. Това е казусът на тези младежи. Най-големият проблем е, че те компрометират концепцията, че младежите могат да се включат интензивно и да стартират да сменят по-старите генерации. Това има трайни последствия. Втората вреда е, че един подобен план, който изглеждаше като новото съвременно ляво, не се развива добре. А България явно има потребност от такива планове. Считам, че имаше самун в подобен план, само че той трябваше да се развие много по-неинтензивно, много по-плавно, по-неагресивно. Да навлезе в пространството, да се образова, да израсне. Но за жалост това е стилът на оня кръг. В парламентарната група на Политическа партия има някои хора, които имат капацитет за развиване. Но едно е капацитет, друго е да са заели позицията на корифеи, каквото видяхме в кабинета „ Петков “, уверени, че са стигнали върха на компетентността. А в действителност е противоположното. Нелепо е.
- Алчността също способства за неуспеха.
- Моето мнение е, че това, което ги провали, е надменността. Нахалството. Наглостта. Всичко останало е функционалност от тези неща. Соломон Премъдри споделя: „ Гордостта от престоли смъква. “ Той няма поради изконната горделивост, че си човек, че си Божие творение. А гордостта като недостатък, като майката на всички грехове. За корупция би трябвало да приказват публицистите, прокурорите, не е моя работа да споделям кой е лаком.
-Като говорите за евроатлантическа коалиция, която е нужна на България, Движение за права и свободи ще поддържа ли такава с присъединяване на Асен и Кирил във властовия уред?
- На този стадий това е невероятно. Но всяко нещо търпи развиване. Политическа партия имат ниша в политическото пространство. Но я объркаха. Те влязоха в нишата на някакви млади, арогантни, ядосани хора като сходни мостри от 50-те години, които желаят да разрушават нещо. Какво желаят да разрушават? Много пъти съм ги питал от трибуната на Народното събрание, какво в действителност желаете да измененията? Геополитическата ориентировка ли, икономическата система ли?
- Искат да отстранен модела ДПС-ГЕРБ. Какво значи този модел?
- И аз съм ги питал това.
- Те какво споделят, корупция, подмолни схеми, сделки?
- Да.
- И през тези шест-седем месеца, до момента в който управляваха, те демонстрираха ли опция на въпросния модел? След като даже техния продуцент ги назова шарлатани. Те пристигнаха на вълната само от умората от старите познати партии. Без тяхна своя стойност, единствено на вълната на отрицанието на ГЕРБ.
- Защо има отмалялост от политически артикули, а няма отмалялост от медикаменти? Защо, когато се разболеем, не отиваме при лекар-стажант, а търсим професора и дори плащаме повече, с цел да получим експерт с повече опит? Защо, когато ни се повреди чешмата в банята, търсим умел водопроводчик и разпитваме познатите, с цел да изберем най-хубавия? А когато би трябвало някой да ръководи страната, търсим и избираме стажанти? Защо се уморяваме от опитните партии?! Аз мъчно разбирам това. И ще кажа за какво. Всяка партия бърка и се изхабява. И от торите във Англия се уморяват, но не ги разформироват, не вършат нови проксита. Същото е и в Съединени американски щати. Ако една партия се е изхабила от избран интервал във властта, решението не е да я закриеш или заклеймиш, а да не гласуваш за нея. Така след изборите тя е осъдена, не взе участие в ръководството, взима си записка, реформира се и чак по-късно се връща във властта. Или не си взима записка и гласоподавателите още веднъж я отхвърлят. А това, което виждаме у нас, е следното. Избирателите настойчиво гласоподават за едни и същи партии, а „ говорещите глави “ настойчиво насаждат, че тези партии са неприятни. Целите партии! Представете си следното. В нощта на изборите излизат анализаторите и споделят: страната е в политическа рецесия, само че резултатите са чудесни, България прелегитимира ГЕРБ с вота си, България подреди на второ място момчетата от Политическа партия, на трето сложи Движение за права и свободи, и така нататък, хайде в този момент да седнат и да измислят добра композиция за България. И тогава нали знаете, че щеше да има кабинет. Но „ говорящите глави “ споделиха друго. Когато аудиторията, обществото се приготвя масирано за една режисура и 80% от предаванията разискват едно и също нещо, то се трансформира в действителност. И най-логичното нещо е да ме питат, както Вие ме питате: нали няма да има кабинет? А за какво няма да има кабинет, не виждам нито една причина. Тогава излизат Политическа партия и Демократична България и споделят: „ Ами тъй като ние не желаеме кабинет с кюлчетата! “. И аз запитвам, 650 хиляди българи повярваха ли на мантрата за кюлчетата?! 350 хиляди български жители повярваха ли, че глобите по „ Магнитски “ са резонни? Не. От страна на Политическа партия и Демократична България има безусловно неуважение на вота на гласоподавателите.
- Те споделят, че желаят да трансформират статуквото.
- Да ви кажа ли какво е статукво?! Статукво е парламентарната народна власт, статукво е многопартийността, статукво геополитическия избор на България, статукво е пазарната стопанска система, статукво е институционалността. Политическа партия се борят срещу статуквото. Първо, Политическа партия би трябвало да кажат по какъв начин виждат статуквото, тъй като като се вземе властта, тя би трябвало да действа през някакво статукво. Този новоговор промяна/статукво е подправен разказ, той е продължение на това стигматизиране с оценки, етикети, набеждаване на политическия съперник, без значение от това какво той прави и какво мисли обществото.
- Аз не разбирам по какъв начин може един явен неуспех да се камуфлира с груба неистина, най-честа процедура при Политическа партия, и това да е годно. Потресително е да се следи тържеството на изопачаването в такива размери. Това не е политическо заобикаляне, това е безредие с истината, която Политическа партия трансформират в каквото пожелаят. И никой не може да ги спре.
- То е обяснено още от времето на Гьобелс. Медийното облъчване е тотално, обществените мрежи са овладени, малките екрани, уеб страниците и прочие И когато някой каже истината против мултиплицираните неистини, думите му са капка в океан от управляеми послания...
- Бюджетирането Ви е компетентност. Как намирате финансовата политика на Политическа партия, на Асен Василев?
- Бюджетната политика е доста комплицирано нещо, което в последно време се опрости. Не единствено при Политическа партия, само че и при ГЕРБ. Бюджетната политика изключително в условия на липса на парична политика е единствен лост за правене на икономическа политика. Какво имам поради под това, че се опрости?! В последните 10 години бюджетната политика се сведе до маастрихстки критерии, до остатъци или дефицити, и до проценти. А тя не е това. Излишъците и дефицитите са счетоводни величини. А тук става въпрос за друго. За да правиш интелигентна бюджетна политика, би трябвало да я съобразиш с икономическия цикъл, да вземем за пример когато има опция да се усили капиталовата интензивност. Може да се усили с намаляването на налозите, както го направихме 2007-а и с разнообразни други тласъци. Големият грях на ГЕРБ е, че пропуснаха да подтикват растежа от сред 1,5 и 3 да го създадат сред 5 и 7. Което беше допустимо. Но трябваше да подхващат профилирана икономическа политика. И през бюджета и през улеснение на капиталовия развой, т.е. бързи писти за инвестиция. Те направиха противоположното. По времето на ГЕРБ таксите за започване на бизнес и за доста други неща набъбнаха десетки пъти. България е единствената страна, в която близо 5% от приходите идват от такси. Тази големина за развитите европейски страни е 0,5%. Таксите са част от пътя на една инвестиция. Този път в България е дълъг и посипан с регулаторни режими, посипан с рекет от страна на администрацията, и посипан с такси. Това подисилва корупцията, укрепва и чувството на корупция. Неслучайно има показател „ чувство за корупция “. Бюджетната политика се елементаризира в посока да се гледат счетоводните й индикатори. А тя е стопански лост. България пропусна доста шансове. А последните шест-седем месеца дори не мога да ги правя оценка. Първият бюджет, който Асен Василев вкара като длъжностен министър, ние го прекроихме напълно. Вторият бюджет го вкара чак февруари. Три месеца по-късно се опита да си го ремонтира и ние му го доремонтирахме отново напълно. Какво да оценя, кажете ми? Един цялостен бюджет няма.
- Има ли заплаха страната да попадне в серпантина от задължения?
Има, несъмнено. Защото една огромна част от разноските, които са константни, бяха увеличени. Голяма част от разноските за пенсии бяха увеличени без вноската да е увеличена, без приходите в пенсионната система да са нарастнали. 42% от разноските за пенсии се взимат от налозите. Което е безспорен финансов нонсенс в целия свят. Разбирате ли, те не се получават от осигуровки. Ние дотираме половината пенсии от налозите. И това са константни разноски. Не могат да се понижават. Могат да се усилват във времето, само че не и да понижават.
- Кой е най-големият минус на бюджета за 2023 година?
- Най-големият му минус е, че не е бюджет. Той съставлява продължение на ограниченията от предходната година. Изобщо не дава отговор нито на цикъла, нито на обстановката. Но в случай че бяхме дали своят вот нов бюджет, щеше да е по-зле при липса на болшинство, което да носи отговорност. Щяхме да вдигнем разноските с още няколко милиарда. И то не еднократно, а за всяка последваща година оттук насетне, което направихме предходната и по-миналата година.
- Ползи или вреди ще имаме от въвеждане на еврото?
- Ползи ще имаме. Защото вредите сме ги изконсумирали към този момент поради валутния ръб. България на практика няма парична политика. Не можем да си обезценяваме валутата и да си вършим преференциален износа. Не можем да подвигаме равнището на приходи, което да се изяжда от инфлация на валутата, само че да остава чувството, че приходите порастват, и така нататък Около еврото има страхове, които са изцяло неоснователни. Но политическите съперници имат съображение да стачкуват, тъй като влизането в еврозоната е дефинитивно закопчаване за евроатлантическата ни позиция. Направим ли валутата единна, откопчаване няма. А някои среди се надяват да откопчеят България от нейния избор.
- Управлението на Петков е цялостен траш за страната. Няма бранш, в който да няма разгром. Всички техни решения са отвън нормалността.
- Най-скъпо се заплаща на този свят човешката нелепост. Ако ние сме позволили нелепостта да ни ръководят тези хора, ще си платим за това. Ако ние позволяваме нелепостта две години да нямаме постоянен кабинет, когато целият свят се е запалил, и за това ще си платим. Всички дружно ще платим за всичко. И за груповата, и за самостоятелната нелепост. И аз не мисля, че единствено политиците са отговорни.
- Преди съвсем двайсет години Доган споделя в едно изявление за „ Труд “: „ Отраснах с фразата " Хубаво момче, но турче “. За този интервал Движение за права и свободи реализира най-важната си роля – да легитимира, да изведе турската общественост в България на друга височина. В момента има безспорна равнопоставеност, не може да се спори. Понякога дори публиката усеща една пренебрежителност, произлизаща от по този начин да се каже непрекъснатия, обезпечения избор за Движение за права и свободи.
- Няма пренебрежителност и вотът не е обезпечен. Нашите гласоподаватели ние ги знаем безусловно поименно и те са доста взискателни към нас. А на избори гласоподават не повече от 60% от общността. А пък, в случай че не ги уважиш да вървиш, да общуваш с тях, да ти задават въпроси, не помни, че ще гласоподават. Тоест, тази констатация за обезпечения избор не е вярна. Движение за права и свободи се бори за гласоподавателите си като всяка друга партия. Вие ме питате, дали ние имаме ненужно самочувствие от това, че имаме постоянно добър резултат на изборите, нали? Не, нямаме такова самочувствие.
- Българинът е доста сензитивен към повишението на тона в общественото пространство от страна на Движение за права и свободи. Веднага се включва историческия ни комплекс от турския етнос.
- То и противоположното е правилно. Когато не те правят оценка, когато те стигматизират на етническа основа и тонът се покачва. Усещането на електората е, че в някаква степен през нападките към Движение за права и свободи се стигматизира целия етнос, е същинско и цялостно. И това българите, приятелите ми, сътрудниците ми, с които приказвам, не го схващат. Те споделят: „ Ние турците ги обичаме, но Движение за права и свободи не обичаме. “ Да де, но огромна част от турците смятат, че Движение за права и свободи е тяхното политическо посланичество. А още по-обидно е някои политици като стартират да приказват, че гласоподавателите на Движение за права и свободи са маса, която е насилвана да гласоподава. Това е теза, която визира гордостта на тези гласоподаватели.
- Преди доста години бях на колекция, където Лютви Местан се кълнеше, че Доган, предавайки му партията, го е заклел да работи само и единствено за България. След това видяхме ДОСТ. При подобен мощен комшия като Турция какви причини могат да накарат Движение за права и свободи да устоява на естествения напън, който предстоящо ще идва от страна на Турция за въздействие в българската политика?
- Не стоят по този начин нещата, в случай че ги разгледаме детайлно. Най-голямата турска етническа диаспора на Балканите е в България. Не съм забелязал напън през Движение за права и свободи в българската политика от страна на Турция. И ще кажа за какво. Турция от самото начало, откогато аз съм в политиката, пази единствено едно – правата на общностите си, които са отвън Турция. И тази политика за етническите, религиозните, културните и политическите права е поредна. Когато тези права са предпазени,
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ